НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ - ГР.РАКОВСКИ -1908” ГРАД РАКОВСКИ

НЧ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ – ГР.РАКОВСКИ - 1908” гр. Раковски е читалище с 104 годишна история.

То е създадено на 20 декември 1908г. в село Калъчлий /днешния кв. Генерал Николаево/. Основатели, а след това и членове на читалищния съвет са: Марияна и Мария Чешкови, Петър Зантов, Александър Керин, Иван Константинов, Серафим Романов, Гено Шарков, Тобия Говедарски, общо 25 души, те го нарекли на името на славянските просветители Кирил и Методий. Поради липса на сграда читалището първо се помещавало в къщата на Никола Чешков Петков. За първи председател на читалището е избран Георги Лазаров Мичев /1973 - 1948/ - фелдшер и бивш студент по медицина в Петербург. Секретар – библиотекар станал Петър Зантов. Постепенно читалището събрало определен книжен фонд, вестници и списания.

В началото на 1909г. към читалището е създаден и самодеен драматичен състав, който подготвя и изнася представления пред населението на днешния гр. Раковски. На 24.05.1909г. /патронния празник на читалището/ е поставена първата пиеса „Червеният панталон”. В нея участвали учителката Марияна Чешкова, Гено Шарков, Луиджи Зантов. През годините се поставят и пиесите „Хъшове” от Иван Вазов, „Многострадалната Геновева”, „Откраднатата гъска”, „Виришапка” и др. Всяко едно представление било малък културен празник за населението. То се стичало с възторг в театралния салон на читалището. Събраните от театралната дейност значителни за времето средства били използвани за нови вестници и списания.

Войните за национално обединение естествено прекъснали дейността на читалището. Помещението било реквизирано за военен склад, а книгите, вестниците и списанията, архиват и инвентарът преместени в една стая, разположена в църковния двор и принадлежаща на църквата.

Силното влияние на читалищната дейност върху младежта в града предизвикало реакцията на църквата. През 1918г. било създадено религиозно дружество „Мариини девойки”, в което също се водела културно-просветна дейност, разбира се в духа и догмите на католическата религия. Църквата, позовавайки се на необходимостта от помещение за новото дружество изгонила читалището от заеманата стая в църковната сграда. Читалищната управа наредила книгите в един нает дюкян от Роко Рончев и подновила дейността му. По време на земетрасението от 1928г. сградата рухнала, а инвентарът с част от книгите се похабява. Изчезват и част от архивите.

Дейността на читалище „Кирил и Методий” била подновена през 1930г. Тогава група учители (Лазар Лазаров, Иван Унгаров, Кунчо Кунчев, Йосиф Тобиев) и общественици ( Йосиф Говедарски, Петър Зантов, Александър Керин) взимат решение читалището да се настани в една от стаите в училището. Открит е и бюфет. Бюджетът от 20 000 лвева бил изразходван за закупуване на книги и инвентар. За председател на читалището е избран Йосиф Говедарски.

В периода 1930-1940г. читалище „Кирил и Методий” последователно е настанявано в училището, в две частни къщи и в старата община.Едва през 1940 г читалището е настанено в собствена сграда. Средствата за дейността му били набавяни от приходите на читалищните имоти, доходи от вечеринки, томболи, театрални представления и др. Към читалището, между 1932-1934г. е имало вечерно училище, което е било посещавано от много жители на града.. През 1935-1936г. работи и т.нар. народен университет към читалището, в който преподават д-р Капинчев, Иван Унгаров, Г. Хаджиев, Иван Райков. Когато града се електрифицира, бил закупен грамофон, който в празнични дни озвучавал площада. Било 1937година.

Особено активна била дейността на самодейния драматичен състав, който поставял ежегодно по няколко пиеси. В неговата работа активно участвали и Захари Иванов, Петрана Овчарова, Никола Белчев, Слави Денков, Пенка Стрехина, Зора Зантова и много други.

Едва през 1940 година читалището е настанено в собствена сграда. То се издържало с приходите от читалищните имоти и 50 дка ниви.

През 1943г. всички читалища били иззети от монархо-фашистката власт за караулни помещения на така наречената „Обществена сила”, предназначена за охрана на общината от партизански нападения.

Читалище „Св.Св. Кирил и Методий” въстановява дейността си веднага след 09. 09.1944г. През 1945г. драматичния състав също подновява своята дейност. Създава се нов танцов състав с 30 участници, хор с 90 хористи, лекторска група от 25 души. Същата година е закупен първият киноапарат „Дебър”. Така седмото изкуство навлиза и в гр. Раковски.

Отначало танцовият състав се ръководи от ентусиазираният самодеец Слав Бойкин. За високото си художествено майсторство съставът е награждаван с много награди и отличия на регионални и национални фестивали и събори.

Интересна културна дейност развива художествения самодеен състав. Като добри изпълнители се проявяват Слав Пищийски – кавалджия, Йозо Венков – гайдарджия, Стефан Стрехин – певец, Анка Чавдарова- певица.

През 1950г. едно от помещенията на читалището се реконструира на киносалон с 450 места. Поставен е нов широколентов киноапарат.

През 1963г. драм съставът представя над 25 пиеси. Активно участие в дейността му вземат Иван Лазаров, Алекса Пънкин, Иван и Петър Узунови, Донка Кехайова, Афиян Балабански, Стефан и Яко Стрехини, Слав Бойкин, Ангел Балабански, Бонка Каласъзова, Елена Макакова. Самодейците печелят почетни места на окръжни фестивали. На първия национален стбор в Копривщица са отличени Елена Пънкина и Слав Пищийски.

По инициатива на ръководството на читалището и с помоща на БКП и Народния съвет през 1960 г. започва строителството на нова читалищна сграда в центъра на Генерал Николаево. На 24.05.1963г. тя е тържествено открита. Този малък дворец на културата разполага с многофункционален салон с 500 места, и друг със 100 места, библиотека с читалиня и хранилище, музейна зала, зала за граждански ритуали, гримьорни, стаи за репетиции, младежки клуб и др. Новото читалище става център на културния живот в гр. Раковски. Самодейните колективи разгръщат широко дейността си. Създават се нови творчески състави: естрадно-сатирична трупа с ръководител Вержило Тоскани и битов оркестър с ръководител Слав Пищийски.

През всички тези години основните цели на читалището, като културна институция са съхраняване на местните традиции и обичаи и запазване на националното ни културно наследство.

От 2010г. читалището има нов председател и ново настоятелство:

Председател на читалището е Калин Йовчев. Членове на настоятелството са Иван Райков, Божидар Стрехин, Иван Димов и Веселин Генков. Членове на проверителната комисия са Вержилио Тоскани, Иван Бойкин и Ана Работова. Секретар на читалището е Катя Замярска.

Към днешно време Народно Читалище „Св.Св. Кирил и Методий-гр.Раковски-1908” взима активно участие във всички културни мероприятия на територията на Общината. Съвместно с Общината организира Международния кукерски фестивал „Кукове”, който се провежда ежегодно петък и събота, преди Сирни Заговезни и е най-мащабното културно събитие в Община Раковски. Читалището участваи при подготовката и реализацията на традиционния празник на виното „Винари – Раковски” и Дните на културата - посветени на 24 май. Организира изложби, концерти, театър и др. културни мероприятия.

Библиотечният фонд на читалищната библиотека към 2010г. наброява 9667бр. библиотечни документа. През изминалите години читалището печели много проекти, като единия от тях е по програма „Глобални Библиотеки” по инициатива на Бил и Мелинда Гейтс. През месец декември читалището получи 6 настолни компютъра, 1 лаптоп, мултимедия и мултифункционално устройство които от месец февруари 2011г. се използват свободно от жителите на Община Раковски в Информационния център към читалището.

Не на последно място е развитието на художествената самодейност.

Към читалището функционират:

* Фолклорен Ансамбъл за народни танци и песни „Слав Бойкин”, който наброява около 60 души. Ансамбъла е Лауреат на Международен фолклорен фестивал в гр. Тремоли, Италия през 2001г. Отличен е с много грамоти и награди в Румъния, Франция в гр. Безие през 2007 г.,Сърбия през 2007г., Черна гора в гр. Будва през 2008г., Турция и много фестивали и събори в страната; Лауреат на XV Старопланински събор „Балкан Фолк 2011”; Лауреат на Международен фолклорен фестивал в гр. Ладисполи, Италия през 2011г.; Балкански шампиони, наградени със Златен Орфей и Златен медал на Блакаския шампионат по фолклор „Жива вода - 2012” гр.Хисаря.

* Женска певческа група – Лауреат на Националните събори „Рожен” и „Копривщица” през 2000г., Участници в 10-ия юбилеен събор Копривщица 2010г. Лауреат на Международен фолклорен фестивал в гр. Ладисполи, Италия през 2011г.; Балкански шампиони, наградени със Златен Орфей и Златен медал на Блакаския шампионат по фолклор „Жива вода - 2012” гр.Хисаря.

* Детска певческа група

* Детски танцов състав

* Група за изворен фолклор

* Кукерски колектив – той е Лауреат на Международния кукерски фестивал в гр. Перник. Участник във фестивалите в гр. Шумен, Ямбол и др. Колективът е член на ФЕКГ със седалище Амстердам. Състава получи плакет благословен от Папа Бенедикт XVI от Председателя на Федерацията на биволовъдите в Германия.

* Драматичен състав с ръководител Лидия Гаджева.

* Любителска група по народни танци „Раковчани”.

* Школи по народно пеене. Солфеж и пиано.

* Школа по народни инструменти – гъдулка и тамбура.

* Школа по рисуване.

Школите се водят от професионални учители в читалището.

В близко бъдеще читалището има за цел да възстанови битовия оркестър, детските музикални школи по народни инструменти /кавал, гайда/ и акордеон и да постигне още по – големи успехи във всички области на своята дейност.

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ЧИТАЛИЩЕТО В ГОДИНИТЕ

ГЕОРГИ МИЧЕВ

ЙОСИФ ГОВЕДАРСКИ

БОРИС ПЕТКОВ

ИВАН ПЕТКОВ

Д-Р КАПИНЧЕВ

ИВАН СРЕБРЕВ

НИКОЛА КАЛАМОВ

НИКОЛА ГИЕВ

ГЕНО САРИЙСКИ

ПЕТЪР ГРОЗДЕВ

ИВАН ЛАЗАРОВ

АФИЯН РОМАНСКИ

АЛЕКСИ ПЪНКИН

МИЛКО КУРТЕВ

АНГЕЛ БЕНИН

ЯКО СТРЕХИН

ЙОВКО ПАТАЗОВ

ВЕНКО ЗАМЯРСКИ

БОЖИДАР СТРЕХИН

КАЛИН ЙОВЧЕВ